В стабилно състояние са местообитанията на храстовиден очиболец на територията на Южноцентрално държавно предприятие-Смолян

В стабилно състояние са местообитанията на храстовиден очиболец на територията на Южноцентрално държавно предприятие-Смолян. В България расте единствено на съвсем ограничена площ в местност „Беглика“, район на „Раково дере“, Община Батак, Западни Родопи. Основното находище е едно, състоящо се от два големи масива, които отстоят на около 500 м. един от друг и се намират съответно в „Раково дере“ и в подножието на „Малък Мечи връх“. Популацията на вида попада изцяло в границите на защитена зона BG0001030 "Родопи–Западни" (за опазване на природните местообитания и на дивата флора и фауна) и на защитена зона BG0002063 "Западни Родопи" (за опазване на дивите птици) от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България.
Храстовидният очиболец е растителен вид от семейство Розови (Rosaceae), включен в Приложениe № 3 от Закона за биологичното разнообразие и в Червения списък на растенията в България с категория "Уязвим". Видът е доминиращ в консервационно значимото на европейско ниво местообитание "Родопски съобщества на Potentilla fruticosa (40B0)", включено в Директива 92/43 на Съвета на ЕИО за запазване на природните местообитания и на дивата флора и фауна, в Приложение № 1 на ЗБР и в Червена книга на Република България, Т. 3, Местообитания с категорията "Критично застрашено".
Храстовидният очиболец е глациален реликт. Реликт или реликтов вид е вид или друг таксон организми, чиито произход е по-стар от преобладаващата част на дадено растително или животинско съобщество. Те са се съхранили от минали етапи на палеогеографското развитие. Кватернерните реликти са известни и като глациални, периглациални или ледникови, защото са разпространени във високите части на планините. Част от тях са растения, които по време на последните заледявания в Северна и Централна Европа мигрират на юг в планините на Балканския полуостров, превърнали се в техни убежища.
Храстовидният очиболец е нисък изправен храст, висок 20–80 cм, с многобройни разклонения, покрити с кафяво-червена или сива кора. Листата сa рехаво влакнести, нечифтоперести, с 5–7 продълговати листчета, с дълги дръжки, с яйцевидни прилистници. Отгоре листата са тъмнозелени, отдолу са светлозелени. Цветовете са жълти, до 30 мм в диаметър, разположени са на дълги дръжки поединично или в рехави щитовидни съцветия по върховете на клонките. Цветовете са със застъпващи се венчелистчета в най-различни нюанси на жълтото и размери-от множество дребни цветчета до единични цветове по 2,5 – 3 см, при някои културни сортове до 5 см. При културните сортове се наблюдават други цветове – оранжеви, червени, розови, дори бели. Плодът е кафяво орехче. Цъфти от началото на юни до септември, плодоноси август-ноември. В България достига височина до 1 м. и цъфти от май до септември.