ДГС Ардино

Горите в района на Териториално поделение Държавно горско стопанство „Ардино” от края на ХІХ век до 1939 г. са стопанисвани от Кърджалийското административно лесничейство.

Със Заповед на МЗГ от 01.03.1939г. се обособява „Организация по охрана и стопанисване на горите”, а Ардино става ревирно лесничейство. В него влизат горите на 11 общини – Ардино, Бял извор, Върбина, Петково, Давидково, Загражден, Русалско, Боровица, Долно Прахово, Безводно и Ленище. Горите, попадащи в общините Върбина, Петково, Загражден и Безводно сега са към други горски стопанства. Основната задача тогава е била да се създадат и залесят култури за борба с ерозията. Първите залесявания бележат началото си от 1939г. под ръководството и контрола на тогавашните служби по горите и лова Хасково, от където се поставя и началото на историята на ТП ДГС „Ардино”.

Първият лесоустройствен проект е от 1952г., а от 1963г. започват и първите теренни проучвания за съставяне на технически проект за борба с ерозията във водосборния басейн на яз.„Кърджали”. През 1971г. се изработва и втория лесоустройствен проект от ИППГСС „Агролеспроект” на река Дермен дере. 1981г. – третият ЛУП, 1994 – четвъртият и сега от 2004г. ТП ДГС „Ардино” работи по петия си по ред ЛУП.

Територията на ТП ДГС „Ардино” е разположена в Кърджалийска област, изцяло съвпада с територията на община Ардино. Образувана е от землищата на 54 села, някои от които обезлюдени.
ТП ДГС „АРДИНО” попада в Южнокрайграничната горскорастителна област, подобласт Ардинска. Разположено е в западната част на Източните Родопи, изцяло във водосборния басейн на р.Арда. Територията на горско стопанство има планински характер.

Площта на горите и земите на територията на ТП ДГС „Ардино” е 20378,5ха. Разпределени по собственост са както следва:
Държавни 18930,7ха 92,9%
Частни 486,9ха (2,4%);
Общински 46,3ха (0,2%);
временно стопанисвани от общината – 913,7ха (4,5%);
на други юридически лица – 0,7ха
на религиозни организации 0,2ха.

Горите, стопанисвани от ДГС „Ардино”, имат основна роля и значение за икономиката на общината и областта, обуславящи я като основен компонент на околната среда в района, с лесистост – 82%. Те са както източник на дървесина и други ресурси, така също поддържат биологичното разнообразие в района, подобряват климата, регулират водния режим, защитават селскостопанските площи, пътищата и селищата от ерозионни процеси. Горските екосистеми създават благоприятни условия за дивеча, служат като обект за туризъм, отдих и почивка.